Iantra.com съществува благодарение на

www.dartek.bg

http://kiosk.dartek.bg/

www.imagic.bg

www.infoservice.bg

www.clima.dartek.bg

Спинингов риболов на распер

Трофеен распер от река ДунавСинан Гавазов - Leo

Здравейте, Kолеги!

Позволих си да обобща някои мои наблюдения при риболова на распер със спининг. Не претендирам за изчерпателност и се надявам да съм ви полезен. В последно време се наблюдава бум в популацията на распера в р.Дунав. При риболов на плувка много често се ловят маломерни расперчета които за съжаление се взимат от повечето колеги за консумация. Реката държи и стабилна популация от възрастни екземпляри. Да се дават категорични правила за риболова на распер е несериозно и неправилно. Въпреки че изложените по-долу от мен теоретични постановки са извлечени от практиката, риболовната интуиция и способността да се ориентираш в конкретната обстановка най-често са решаващи фактори за успеха. За типичните местообитания на распера може да се каже следното: в местата с песъчливо и каменисто дъно и силно течение има най-голяма вероятност да попаднем на ловуващи распери. Вдадените във водата носове променящи посоката и силата на течението, пясъчни плитчини и коси, протоци между две плитчини, струпвания на големи камъни и скали разпенващи водата, дънери и всякакви препядствия са любимите места на распера. Особено перспективни са носовете на острови където водата се разделя на два бързи потока и кадето почти винаги има заседнали дънери. Важно е да се избягват еднообразните и скучни терени с по-бавно течение и много дълбока вода. Всякакви островчета, плитчини и големи дънери навътре в откритите водни пространства трябва винаги да се облавят.

Трофеен распер от река ДунавРаспер се лови със спининг от ранна пролет до късна есен. Този дълъг период обаче може условно да бъде разделен на две. Пролетта и началото на лятото когато нивото на водата е високо и тя е буйна и мътна.И втората половина на лятото и есента когато реката уляга в коритото си, избистря се и ясно се очертават плитките и дълбоки места. Това са и факторите които определят в най-голяма степен поведението на распера, което е коренно различно през двата периода. Всички други фактори като бури, дъжд, вятър и т.н. имат твърде ограничено влияние и не променят хранителните навици и активност на распера в дългосрочен план. През пролетта и началото на лятото буйната и мътна вода правят распера непредпазлив и дързък. Поради високата и разлята вода рибата не е концентрирана около обичайните за нея места обособени от дънния релеф. Придържа се в близост до брега и нерядко се наблюдават случаи когато преследвайки дребосъка излиза дори на брега. Основен проблем през този период за спинингиста е мътната вода. Распера в по-голяма степен от другите хищници се ориентира със зрението си. Заметнатите примамки трябва да преминават в непосредствена близост до рибата, което се постига по-скоро случайно. Използването на ярки, тракащи, звънящи и всякакви примамки имащи комплексно въздействие върху сетивата на рибата е препоръчително. Въпреки това процентът на празните удари е твърде висок. Рибите често се закачат извън устата, около главата и по други части на тялото. Улягането на водата в коритото и избистрянето й коренно променят поведението на распера. Той се изнася навътре към откритите водни пространства и става изключително подозрителен.Изтеглянето му обаче не става в дълбочина. Придържа се към местата с плитчини и бързи течения и рядко напуска горните три-четири метра от водния слой.Това е и причината да се лови много рядко с дънни мрежи и да попада често в мрежите облавящи повърхностния воден слой. Пак поради тази причина замятането с дълбоко газещи воблери е неперспективно. Екземплярите до около 1.5 - 2кг. се групират в неголеми ята и ловуват с общи усилия. Нерядко се случва 2 - 3 екземпляра да се спуснат след примамката. Мисля че експериментирането с монтажи с две примамки (2 силиконки; клатушка и силиконка и т.н.) ще даде положителни резултати. По-големите распери ловуват по единично или в съвсем малки групи. Не съм наблюдавал едновременна атака на повече от един голям распер. Края на лятото и есента са периода в който се постигат високи спортни резултати. Основен фактор определящ успеха е дистанцията. Тук няма да се спирам на такива показатели благоприятстващи далечното замятане като дължина на пръта, диаметър на влакното, тегло на примамките, форма на шпулата, и т.н. За тези неща има достатъчно информация, а и са въпрос на лично предпочитание и финансови възможности. Около всеки замятащ спинингист има определен периметър в границите на който расперите са подозрителни и пренебрегват подадените примамки. Всички примамки дори и перфектно имитиращите уклей например имат твърде различно поведение, визия и трептения от истинските рибки и хищникът ги свързва с опасността идваща от замятащия рибар дори и да е приклекнал. На практика се получава така че рибата гони в краката ни но не атакува предложените от нас примамки. Имал съм случаи когато замятам при гонещи до брега риби отстоейки на 20 - 25м. от брега без изобщо да приближавам границата на водата. В тези случаи расперите атакуват лакомо и без подозрение. Извън границите на горепосочения периметър поведението е нормално и атакуват примамките без притеснение. Не бих се наел да посоча конкретни граници и разтояния, по-скоро рамките на този периметър се определят от бреговия релеф, наличието на растителност, укрития по брега, други рибари и т.н.

Трофеен распер от река ДунавПо отношение на примамките за распер мисля че се обръща прекалено внимание на такива неща като марка и цвят на примамката, а е пренебрегват показатели като съпротивлението на примамката във въздуха, нейната далекобойност и начин на приводняване. Въпреки добрата си игра и перфектната имитация на рибка или друг воден обитател една примамка която не лети добре, има голямо въздушно съпротивление и неможе да се заметне далече има твърде ограничено приложение. В практиката ситуациите в които е достатъчно да се заметне близо са твърде редки особено при риба като распера която обича широките и открити водни пространства. Имал съм редица случаи в които именно дистанцията а не вида на примамката се е оказвала решаваща за успеха. Расперите атакуват всяка примамка която успявам да заметна на необходимата дистанция независимо дали е воблер, клатушка или въртяща блесна, т.е. извън периметъра на подозрителност. По отношение на начина на приводнаване повечето автори посочват безшумно приводнаване на примамката на известно разтояние от предполагаемото място на рибата. Не съм съгласен с подобно твърдение или поне мисля че не е валидно при всички ситуации. В потвърждени на моето твърдение ще посоча два случая. Непосредствено преди забраната през 2006г. проведох няколко излета за распер на р.Осъм близо до устието. Голямо количество распер се беше събрал и пируваше шумно с ятата дребосъци. Изключително мътната вода ме принуди да използвам ярки и тракащи воблери. Въпреки че смених доста примамки резултатите останаха незадоволителни. Рибата просто не виждаше примамката и при редките удари не се закачваше стабилно. Едва когато започнах да приводнявам шумно и в средата на ятото последваха чести удари. Расперите се ориентираха по плясака и въпреки че се закачаха каде ли не ударите бяха почти на всяко замятане. Същото се повтори и с други примамки като решаващото в случая беше високото замятане и почти вертикалното приводняване на примамката. Друг случай в края на август на необитаем Дунавски остров. Пред острова имаше пясъчна плитчина на около 30м. Силно течение между острова и плитчината и кристално бистра вода. Шумното приводняване на воблера на 1 - 2м. от плитчината бе последвано от светкавична атака още преди да завартя ръчката на макарата. В някои от случаите към мястото на приводняване се изтрелваха по 2 - 3 распера. Плясъкът на примамката привличаше вниманието й и пораждаше съревнование между тях. Реших да експериментирам и направих серия замятания върху плитчината на 5 - 6м. от брега. Безшумното въвеждане на воблера във водата осезаемо намали ударите. Това са само два случая но мисля че достатъчно ясно показват, че в риболова не трябва да се робува на определени правила а да се експериментира и импровизира. Именно способността да се извлече максималното от конкретната ситуация отличава сериозния спинингист от човека убиващ времето си край водоема.

Трофеен распер от река ДунавДруго нещо с което немога да се съглася е неоправданото използване на тънки влакна. Ако такъв подход е оправдан във вътрешните водоеми то на р.Дунав с нейните силни течения, подводни камани и множество дънери използването на тънки влакна е поемане на излишен риск и загуба на скъпи примамки. Тънките влакна се амортизират много по-бързо при интензивен риболов и се късат много по-често. Много бързите течения изпъстрени с камани и дънери са естествените местообитания на распера. В такава среда немогат да се използват пълноценно възможностите на пръта и макарата (аванса) като средство за контрол върху рибата и здравината на влакното често е от решаващо значение. Използваните от мен влакна са 0.25 , 0.28 и 0.30, като най-често използвам монофил 0.30. Използването на плетени влакна не винаги решава проблема. Освен че поставят по-високи изисквания към пръта и макарата те се оплитат много по-често от монофилните влакна. При колеги с по-нервен маниер на спинингуване това се превръща в проблем и внася излишен дискомфорт в риболова. Ударът на распер от 4 - 5 кг. нагоре е изключителни силен и рязък и натоварва много цялата линия. Монофилното влакно със своята еластичност гаси по-успешно бесните пориви на рибата. Дори и след като рибата се предаде теглото й и мощното течение натоварват изключително влакното и пръта. На практика се налага понякога да издърпаме рибата нагоре по течението 30 - 40м. при почти затегнат аванс. Като се има в предвид че 7 - 9 см. воблери (които всъщност са миниатюрни пред устата на големите распери) са обурудвани с относително неголеми тройки винаги има опасност от разкъсване на устата на рибата и изпускането й. Устата на распера не е толкова костелива като при щуката и бялата риба и тройките се забиват по-лесно, но и по лесно се откачат. Затова използването на по-еластичните монофилни влакна, прът с действие по цялата дължина и макара с перфектен и мазен аванс е препоръчително. По отношение на техниките и скоростта на водене на примамката мога да кажа следното: бързото праволинейно водене с усилване на скоростта на моменти (особено ако е забелязана атака) и в горните водни слоеве е най-добрия избор. Всякакви други чалъми като изчакване на примамката да потъне, прекаленото забавяне на скоростта на водене или дори спирането се различават от поведението на дребосъка при преследване и моментално деактивират хищническия инстинкт на распера. В заключение мога да кажа че носенето и използването на кеп при дългите преходи е излишно. По този начин се внася и повече спортен елемент в риболова. Дори и трофейните распери могат да се извадят без кеп или канджа. Все пак всички имаме по две ръце. А те се командват от задвъдичното устройство.

Темата за распера е интересна и обширна и едва ли може да се изчерпи с един, два материала. По времето когато прохождах като спинингист съм прочел доста материали за распера. След всичко прочетено обаче се обърках още повече и не виждах практическата полза от прочетеното. Разбира се сега има много повече информация за тази прекрасна риба. Въпреки това смятам че именно писането по темата и задълбоченото анализиране на различни аспекти от поведението на распера са ключът към успеха. При това е важно да се посочват конкретните практически ползи за спинингиста от дадено поведение на распера.Всички сме наблюдавали ловуващи распери и вероятно ни прави впечетление по- различното поведение при атака. Скачането(бухкането) на распера е някакси по- шумно, по- мощно и с повече пръски. Създава се впечетление, че рибата е неколкократно по-голяма отколкото е в действителност. При контактите си с колеги сме обсъждали целесъобразноста на това да се замята директно в мястото на бухкане. Повечето от тях изразиха съмнение относно ползата от това, аргументирайки се че распера атакува с голяма скорост и докато спинингиста отреагира и заметне рибата вече се е изнесла от там. Аз обаче категорично не споделям това мнение. Вероятно има случаи в които расперите атакуват и преследват отделно плуващи рибки. В болшинството от случаите обаче те атакуват ята от рибки - предимно уклеи. При една такава атака распера се сблъсква със следния проблем: трудно се концентрира върху точно определена жертва. Събирането в ята (характерно не само за рибите) освен всички други предимства има за цел да действа разсейващо на хищика т.е. да затрудни прихващането на точно определена жертва. Този кратък миг на колебание дава възможност на жертвите да избягат. Затова распера използва един прийом при ловуването(характерен и за някои морски хищници). Врязва се с голяма скорост в ятото всявайки объркване и смут в жертвите. Дори и да няма пряк контакт с рибките, една част от тях са достатъчно дезорентирани и това дава възможност на хищника да ги сграбчи. Каква е практическата полза от това поведение на распера. Очевидно е че рибата не напуска мястото на бухкане веднага а се задържа там известно време в стремежа си да хване обърканите и зашеметени рибета. Това време е достатъчно за спинингиста да заметне примамката на точното място. Това обаче се постига при достатъчно добро владеене на техниката и точноста на замятане. Разбира се и да се направи уговорката, че примамката е вече извадена от водата или се намира в крайната фаза на обиране и може да се реагира достатъчно бързо. В заключение искам да кажа, че не въдицата лови рибата, тя е само продължение на рибарската мисъл. Надявам се да съм бил полезен и НАСЛУКА !!!

 
© 2004 - 2011 Iantra.com. Всички права запазени. Правила за ползване.